11 октомври, сряда
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
11 октомври, сряда
Здравей, моя виртуална любов! Защо те наричам така, любими? Защото любовта ми към теб е фантазия. Тя е една илюзия, измама. Но знай, че аз казвам "обичам те" на теб, ти, който ми пишеш, а не на онзи, за когото се представяш.
И така аз се чувствам добре. Не ми се сърди. И ще повтарям всеки ден: "Обичам те, любов моя!"
Но ти така и не се реши да ми кажеш истината. Защо? Заради някакви пари ли?
12 октомври, четвъртък
Скъпи мой, говоря ти, пиша ти, но знам, че ти... никой, няма да го прочете. Пиша го за себе си.
Любими, преди десетина дни ти ми писа:
"My God! I really love you and care about you so much that I will be your love forever".
"Боже мой! Наистина те обичам. И ме е грижа за теб толкова много, че ще бъда твоята любов завинаги".
Спомняш ли си? Забрави ли? Защо ми го написа? Защо ми написа тази неистина? Въпроси, въпроси, въпроси..
И продължавам по няколко пъти на ден да поглеждам в онзи смешен месинджър. Не, не си ми писал.
В един човек аз търся три неща: интелект, енергия и почтеност. Но ако последното липсва, не искам да си хабя труда и да се занимавам с другите две.
Но сърцето ми... Искам да следвам сърцето си. Ако можех да взема и ума си със себе си...
Исках тази любов, но не я получих. Сигурно, защото не е била достатъчно добра за мен. Може би ще срещна нещо по-добро, нещо, което си заслужава повече...Но аз обичам теб, любими!
Умът ми продължава да пита:
Как се влюби в него? Сърцето ми продължава тихичко да прошепва: Не знам, говорехме си...
Ако ме обичаше, защо ме изостави?
If you Loved me, Why did you leave me ?